От баща ми знам, че морето крие много тайни, а природата около него още толкова, особено нашата, българската.Една от тези тайни е Маслен нос и мъглата на множеството легенди, в които е обвита мистичната му същност. Един от малкото прохладни дни това лято ми даде невероятната възможност да се потопя в красотата и мистиката на това вълшебно място.
Маслен нос е най-източният ръкав на Странджа планина, вдаден навътре в морето. При срещата им се образуват известните скални фиорди, в които морските вълни се разбиват вече векове наред. Самите те освен много красиви са и много опасни, множество търговски кораби са станали тяхна жертва през вековете.
Има множество легенди свързани с тези фиорди. Според някои много отдавна в тези води имало пирати, които палели огньове на носа, примамвайки кораби към тяхната гибел в острите скали. Според други, заради същите тези фиорди, на които ние днес се възхищаваме, са се разбили множество търговски кораби пренасящи зехтин, от където идва и името на носа. Сред местните се носи легенда, че именно в една от множеството подводни пещери на носа се крие заграбеното имането на Вълчан Войвода.
Едно от нещата, с които Маслен нос е известен е Тюленовата пещера, която навремето е била населявана от тилен монах. Тя се намира от северната страна на носа и до нея може да се достигне само когато морето е спокойно, тъй като единствения път е по вода ( за жалост нямах тази възможност, поради тази причина няма и нейни снимки). Важно е да се отбележи, че част от носа също не е достъпна, тъй като на нея се намира все още действащо военно поделение.
На носа преди няколко години бе изграден малък параклис посветен на пазителя на рибарите Свети Никола, а на малко островче с кръст под него виреят едни от малкото в България диворастящи кактуси.
От южната страна на носа е разположен малък миден неохраняем плаж, който лично на мен ми е любим и е идеален за почивка след дълго ходене из местността. На него има разположено заведение изградено изцяло от камък и дърво, което не нарушава дивия вид на плажа. Има и окачен голям плакат с подводни снимки на носа и кратка история за използването му през годините.
Достигането до това диво кътче не е лесно, но усилията си заслужават. Може да се стигне с корабче, което тръгва от пристанището в Приморско. До носа може да се стигне и по черен път, който не е в никак добро състояние и моя лична препоръка е да си намери много добър шофьор и висока кола, ако не искате да останете някъде по пътя. Разбира се, може да използвате и колело или да вървите пеша, тъй като разстоянието не е толкова голямо ( 3 километра от резиденция " Перла", където спокойно може да си оставите колата.)Това беше първата ми публикация, не особено сполучлива, но човек се учи с времето. Искрено се надявам да Ви е харесала и бих се радвала да чуя вашите мнения и забележки свързани с нея.
